НАЦИОНАЛНИ КОНКУРСИ ЗА ПОЕЗИЯ

[Novelle]

"сред цялата панелна пустош"?

[indigo]

на мен ми харесва с "таз"

в "таз" има фонетичен акцент и травма

[indigo]

ужас как му раздробихме стихотворението

[hubavez]

Ами то си е раздробено. Ето как всъщност би трябвало да се чете според мен:

ХАРЕСВАШ МИ ТАКА,
облякла мой пуловер,
по турски седнала на пода
като синя нощна лампа
насред таз. Панелна пустош
в която само ти си дом.

[indigo]

  абе ти си много забавен

[Opium]

Е, добре? И?

За мен изводът от вчерашната вечер е само един - ако искаш да наложиш/поощриш/промотираш определен начин на писане - намираш начин да си в журито (ето, Ангел Игов вече е) или намираш пари и организираш конкурс.

Всичко останало ми се струва преливане от пусто в празно.

[Egon]

е, но просто е добре, че се разбира, че има и друга гледна точка и тя не е на Пуньо Пенев от Никаквище...щото аз съм убеден,ч е те си мислеха (до голяма тспен вероятно още мислят, но не така пълно може би), че са направили страшен избор, че са модерни, нови, че разбират и пр. Сега съм убеден,ч е ще внимават маааааалко повече.
Но в общии линии - тъпотия.

[S.]

Имаше леко груби нотки на моменти..., които олекотиха малкото сериозни гласове, които не се оправдаваха, не се подиграваха и се опитваха да звучат, доколкото предполага атмосферата, адекватно. Като цяло... моето впечатление, едва ли ще има ефект от този дебат, отстрани се създаваше впечатление, че на това място са се събрали всички, явявали се някога на конкурс и същите, които в бъдеще ще се явяват. Една компания, приятелски кръг, които имат вътрешни недоразумения между две бири.

[Opium]

И на мен ми стана доволно тъпо... просто не разбирам как се разминават хората и къде са се разминали безвъзвратно... мотае ми се идея нещо за "кръгла маса", такива неща. Не че на някого ще му се занимава. Оф, цяла нощ сънувах някакви странни откъслечни фрази от стихотворения. Ужас, ужас.

От друга страна не вярвам, че е здравословно за самата литература да има само една "посока". Нито пък смятам, че е реалистично. В крайна сметка човек пише, както му идва отвътре. Ако съвпада с "модните тенденции" - добре. Ако е талантлив, но не съвпада... ами, ще видим нагледно как ще се развие Сибила.

Аз също не пиша в крак с модата. Тя не може да бъде самоцел. Иначе всеки щеше да пише поезия.

Бахти, много се чувствам между чука и наковалнята.

[indigo]

моите впечатления са че са повечето от тези които бяха там са обикновени конформисти
дори и литературата им е конформистка

[indigo]

както се казва сега 85 процента, другата 100 процента покритие
да си се радват

моята лична радост е от хората които не са промити мозъци

а Опиум не съм сигурна че разбираш кой е чука и кой наковалнята

премести се

и остави чукът да чука

[Opium]

Ми, не мога. И не искам.
Не ме устройва нито един от лагерите.

Когато се стремиш с всички сили да пишеш не-конформистки, понякога гафовете са очеизбождащи.

Не визирам никого конкретно, но примери за неуспешност има много.

Не е проблемът кой как пише. Проблемът е, да речем, в лобито. Или в разпределението на силите.

Нормално е хората да харесват поезията на Сибила. Това е тяхното (а защо не и моето) детство. Това е понятието за уют, за защитеност, за безусловно обичане. Тази поетика действа върху читателя и на едно подсъзнателно, първично емоционално ниво. Много хора все още се разпознават в нея. Така че не е учудващо, че се харесва. И не е престъпно.

Просто разпределението на силите е в дисбаланс, но за мен това е временен момент. След десет години на литературната сцена ще са Ангел Игов, Емануил Видински, Красимира Джисова, Силвия Томова. И те ще журират. Аз пък тогава вече със сигурност няма да участвам в конкурси. Мисля, че има някаква пределна възраст, до която човек е направил, каквото е направил и трябва да отстъпи мястото на следващите. За мене тя се върти някъде около 35.

[Egon]

Да, мисля, че 35 е възрастта, но от друга страна ако не си станал звезда и зпечелил къде каквото можал, то тази граница може да се измести напред  малко. така си мисля.
Опиум, разпознаването на детството и поезия не са идентични, нали се сещаш. Тоива е една наивна, детска, незряла и аграрна поезия, от която няма да остане нищо...за жалост такова е моето предчувствие.
Това са стихове от началото на 90те и дори тогхава бих ги нарекъл остарели вече, влачат соца си от десетилетие поне.
Но 2007ма...

[Opium]

Аз се опитвам да кажа нещо друго.
Че разбирам защо тези текстове се харесват. Разбирам каква струна дръпват и какво резонира с тях.
Все пак, поезията не е само изкусно оригиналничене с "отворени кодове".
Щото всичките отворени кодове в тая Вселена не могат да ме накарат да харесам нещо рационално, ако не резонира с нещо в мен.

И като има публика за тази поезия, можем ли да се сърдим на публиката за вкусовете й? И това смислено ли е?
Или можем просто да започнем да отглеждаме и възпитаваме своя си публика?

[hubavez]

След десет години на литературната сцена ще са Ангел Игов, Емануил Видински, Красимира Джисова, Силвия Томова. И те ще журират. Аз пък тогава вече със сигурност няма да участвам в конкурси. Мисля, че има някаква пределна възраст, до която човек е направил, каквото е направил и трябва да отстъпи мястото на следващите. За мене тя се върти някъде около 35.

Опиваш ме с пророчествата си, Opium. Посочените хора не са ли и сега на литературната сцена? А нима след десет години само ще журират? Важно ли е кой ще журира след десет години? Мен този въпрос хич не ме занимава. А теб защо, а, защо, а, защо, а? Чук и наковалня... Нищо лично.